Михаил Мутафов е български актьор.Роден е на 4 юли 1947 г.

Михаил Мутафов  е български артист.

Роден е на 4 юли 1947 година в Харманли. Родителите му са фармацевти, бежанци от Беломорска Тракия. Детството му минава в Ивайловград. Учи в гимназия.

Следва 3 години в МЕИ, само че попада в спектакъл към Студентския дом на културата. Там изкара една година и на идната кандидатства сполучливо в театралния институт. През 1972 година завършва ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов “ в класа на проф. Желчо Мандаджиев с асистент Крикор Азарян.

Между 1972 и 1975 година играе в Димитровградския Общински трагичен спектакъл „ Апостол Карамитев “, където се изявява с функции в пиеси като „ Коварство и обич “ на Фридрих Шилер, „ Службогонци “ на Иван Вазов, „ Трамвай предпочитание “ на Тенеси Уилямс.

От 1975 година е звезда на Варненския драматичен спектакъл „ Стоян Бъчваров “. Изиграва голям брой функции в пиеси като „ Полет над кукувиче гнездо “ на Дейли Васерман, „ Процесът срещу богомилите “ на Стефан Цанев, „ Ревизор “ на Николай Гогол, „ Ретро “ на Александър Галин.

Известен е с едрата си фигура, особено мъжко обаятелно лъчение, даже в преклонна възраст. В последните 10 години постоянно работи с режисьора Явор Гърдев („ Бастард “, „ Марат/Сад “, „ Пухеният “, „ Крум “, „ Пиеса за бебето “, „ Калигула “ ).

Също по този начин Мутафов гастролира и в театрите в Хасково, и в София (Театър 199), където взе участие в постановките на Явор Гърдев - „ Пиесата за бебето “ и „ Пухеният “. Участва с функции в над 20 кино лентата, измежду които:

„ Стъклени топчета “, режисьор Иван Черкелов (1999),

„ След края на света “, режисьор Иван Ничев (1998),

„ Кладенецът “, режисьор Дочо Боджаков (1991),

„ Не се обръщай обратно “, режисьор Людмил Кирков (1971),

„ Дело 205/1913 П. К. Яворов “ (1984) – Йордан Панов.

Михаил Мутафов е повторен притежател на наградата Аскеер:

през 2002 година за поддържаща мъжка роля („ Хотел сред тоя и оня свят “, от Ерик-Еманюел Шмит, режисура: Николай Ламбрев)

през 2003 година за основна мъжка роля („ Марат/Сад “, от Петер Вайс, режисура: Явор Гърдев).

Посветен му е документалният филм „ Самотният капитан на далечно корабоплаване “ на Димитър Ризов (2004, БНТ).

Синът му – Мутафов младши – играе в Малък градски спектакъл „ Зад канала “.

Телевизионен спектакъл

„ Присъдата “ (1987) (Владимир Арро)

„ Прокурорът “ (1987) (Георги Джагаров)

„ Океан “ (1985) (Александър Щейн)

„ Мъжът с пъстрия костюм “ (1984) (Арди Лийвес)

„ Лоренцачо “ (1983) (Алфред дьо Мюсе)

„ Като лъв “ (1978) (Рустам Ибрахимбеков)